Плащане:
При записване се внася пълната сума на екскурзията.
 
Забележка: 
Агенцията си запазва правото да променя последователността на изпълнение на програмата. 
Деца до 18-годишна възраст пътуват с придружител.
Минимален брой туристи за осъществяване на програмата: 30 души. 
Срок за уведомяване при недостиг на минимум туристи: 2 дни преди датата на отпътуване.


Допълнително информация: 
Село Златолист е известно с църквата „Свети Георги“, в която в началото на миналия век е живяла пророчицата преподобна Стойна. Монахинята е смятана за предшественичка на Ванга и тя като нея пророкувала и помагала на хората. 

Местните хора твърдят, че църквата „Св. Георги“ е била издигната още през ХII в. Храмът е забележителен със старите си стенописи. В средата на храма, под купола, се намира мраморна плоча с двуглав орел. Съществуват легенди, че когато се стъпи върху нея, има здравословно излъчване. В селото се издига чинар на повече от 1300 години, за който се вярва, че помага при различни заболявания. 

На чинара са вързани и две люлки, на които е задължително да се полюлее всеки, който е дошъл с някаква молба към светицата. 

През 90-те години на 20 век храмът е реставриран, а около него е оформен малък манастирски комплекс. 
В женското отделение е запазена килията, в която е живяла преподобна Стойна, а в двора на църквата е изграден мемориал при гроба на пророчицата. 


В двора на манастирчето й се намира кладенец на желанията. 
Нужно е човек да се наведе над него и да прошепне искането си над живата вода и много скоро то става факт. Причината според някои се дължи на факта, че тук се намира гробът на преподобна Стойна. 

Животът на преподобна Стойна 
Стойна е родена на 9 септември 1883 година в село Хазнатар, Серско. На 7-годишна възраст се разболява от едра шарка, в резултат на което ослепява. Още тогава в съня й се явил св. Георги, който й казал да копае в двора, за да намери негова икона и кандило. Пророчицата пристига в Долна Сушица (старото име на Златолист) през 1903 г., доведена върху магаре от свои роднини. Още с идването си момичето е категорично, че трябва да живее в църквата, а не в къща в селото. Поп Георги не смее да вземе сам решение и свиква за съвет селяните – те приемат идеята на момичето без уговорки. Веднага й преграждат място в храма и й дават кой каквото има – завивка, дреха, посуда. Там тя прекарва остатъка от живота си до 1933 година в пост и молитва. 
Твърди се, че дарбата на преподобна Стойна да пророкува била по-силна от тази на Ванга. Някои от хората, които идвали при нея, за да търсят помощ, я виждали да се носи из въздуха, без да стъпва по земята – това обикновено ставало, докато ясновидката се молела върху мраморната плоча с двуглавия орел. Говори се още, че на два пъти е напускала тялото си за по една седмица с изричната заръка никой да не го мести, после отново оживявала. Тя била добра, тиха и кротка. Не отказвала на никого съвет, утеха и изповед. След наставленията й хората си тръгвали с леки души. Всички я признавали и почитали за светица. 

И днес в църквата на Златолист идват стотици богомолци от цялата страна. Чули за пророчицата и пристигат с децата си да се помолят. „Открай време е така. Някога идваха с волове и магарета, сега с коли“, разказва жената, която се грижи за църквата. Тя не се страхува, че миряните могат да задигнат нещо от храма. „Грехът ще тежи на тях, а не на мен“, убедена е жената. 

Говори се, че… 
18-годишната Радослава от Варна от ранна детска възраст страда от бъбреци. След две операции за отстраняване на камъни било застрашено функционирането им въобще. Родителите й чули за църквичката в Златолист и завели Радослава там. „Кръстена съм, но не мислех, че съм особено религиозна – споделя майката на детето – но бях толкова отчаяна, че бях готова да обещая всичко на светеца. Не се наложи, а и не намерих думите, с които да го направя. Просто си поплаках в църквата, докато молех непознати за мен сили да помогнат на детето ми. Прибрахме се вкъщи, без да сме сигурни дали молитвите ни са чути. Но оттогава, вече 2 години, Радослава няма нито една бъбречна криза…“ 

Друго свидетелство разказва за момиченце, болно от питириазис рубра пиларис – кожно заболяване, при което кожата пигментира, става дебела като кора на дърво и се пука. Коварната заболяване било нелечимо. След поставянето на страшната диагноза бащата на детето сънувал как върви по улиците на Златолист и накрая попада на местната черква, а там св. Георги слиза от иконата и пробожда с копието си змия, която точно в този момент съблича кожата си. „Стреснах се и веднага събудих жена си да й разкажа всичко. На сутринта вече пътувахме. Преспахме в църквата на светицата Стойна, но на сутринта чудото не стана. Ядосах се на Бога и на себе си, че съм се увлякъл по суеверия. След 15 дни заведохме дъщеря си на поредния контролен преглед. Доктор Стилянова гледа резултатите, гледа ги и накрая, изумена, промълви: „Не може да бъде!“. Оказа се, че болестта на дъщеря ни регресира с невероятни темпове. След още три месеца от нея нямаше и следа. Днес гледам внучка, която на петте си годинки е красива като дъщеря ми.“