Отпътуване от София,

Централна ЖП гара в 7:30 ч. по АМ Хемус в посока Мездра.
Посещение на Археологически комплекс „Калето“, намиращ се в гр.Мездра. Комплексът съхранява 7000 години история на района. В крепостта са намерени останки от цивилизациите, обитавали района от каменно-медната епоха (IV-то хилядолетие) до Средновековието – 5 различни исторически периода, през които е преминала крепостта. През 2013 г. комплексът е реставриран и превърнат в туристическа атракция. Част от находките, открити при разкопките, са подредени в постоянна експозиционна зала. Централно място в нея заема макет на римската и късноантична крепост „Калето“. Тук са изложени археологически находки и останки. В друга сграда се намират ателиета на местни занаятчии и магазин за сувенири. Комплексът е сред Стоте национални туристически обекта и е обявен за национален паметник на културата.
Свободно време за обяд в гр.Мездра.

Посещение на Черепишкия манастир „Успение Богородично“. Манастирът е изграден по време на управлението цар Иван Шишман (управлявал 1371 – 1395 г.), но е изгарян и опустошаван неколкократно. В началото на 17 век манастирът е възстановен под давление на видния български иконописец Пимен Зографски. В скалите над манастира е изградена костница на два етажа, чийто параклис е посветен на „Св.Йоан Кръстител”. В светата обител е оформен кът на народния поет Иван Вазов, който на това място се е вдъхновявал за много от своите творби, сред които „Дядо Йоцо гледа” и „Една българка”.

От района на манастира се вижда и уникалния природен феномен Ритлите. Ритлите представляват четири почти успоредни отвесни скални стени, дълги 200 м, а под тях преминава жп линия. По зъберите личат останки от стари крепостни зидове. До Ритлите е и историческата местност Рашов дол. В тази местност се е провело последното организирано сражение на част от Ботевата чета след смъртта на войводата в Априлското въстание (1876 г.), а част от останките на четниците се пазят в костницата на Черепишкия манастир.

Пътят обратно преминава през живописното Искърско дефиле, от където се вижда и едно от най-известните места за алпинизъм в България – Лакатнишките скали. Скалите на места достигат до над 250 метра над водите на река Искър. Вследствие въздействието на външните релефообразуващи сили на Лакатнишките скали са се образували множество скални форми — пирамиди, кули, зъбери и други. В Лакатнишките скали се намират голям брой карстови пещери. Сред тях са Темната дупка, Аржишка дупка, Свинска дупка, Вража дупка и други.
Посещение на скалния феномен „Джуглата“, намиращ се в село Церово. Джуглата е скална гъба с височина 15 метра и се е образувала в продължение на 250 млн. години от ерозионното действие на повърхностно течащите води. Местното население успява да наложи промяна на строителното трасе на ж.п. линия София – Мездра, която е трябвало да премине през Джуглата, с цел опазване на природната забележителност. Образуванието е обявено за природен феномен през 1964 г.
Пристигане на Централна ЖП гара около 20:30 ч.