1-ви ден: 
Тръгване в 07:00 ч. от София, Централна ЖП гара. 07:10 ч. ОМВ на бул. Цариградско шосе,  Младост 1. В 09:00 ч. Пловдив от OMV до хотел Санкт Петербург.
Пътува се през Асеновград по най-живописните родопски пътища към Кърджали и село Биволяне, 
откъдето следва преход към уникалния скален култов комплекс Харман кая – един от най-импозантните 
в Родопите. Върху няколко групи скали, образуващи свещена територия, са изсечени многобройни съоръжения – помещения, кръгли и трапецовидни ниши, гробници, щерни, концентрични кръгове, наподобяващи слънчев часовник, жертвеници, басейни, стъпала. Предполага се, че част от естествената релефна структура на обекта е използвана 
за астрономически наблюдения на Слънцето по време на неговите годишни цикли – част от ритуалните практики, 
свързани с култа към Бога – Слънце. 

Преход към друг уникален район – Вкаменената гора. Намира се в близост до с. Равен, в дълбок дол, 
наричан от местните хора “Габъз дере”. 
Вкаменените дървета се разкриват от двете страни на дерето по протежение на около 200 м. 
В напречното сечение на дънерите ясно се различават годишни кръгове. 
Равенската гора е уникална с това, че дърветата са прави. 
До днес в България няма описан подобен случай. 

Преходът за деня е със следните параметри: 

Преход – ден 1 Разстояние Денивелация Продължителност
Биволяне (415 м) – Харман кая (400 м) 1,20 км минус 15 м 20 мин.
Харман кая – Сап дере (303 м) 2,10 км минус 97 м 40 мин.
Сап дере – Вкаменена гора (290 м) 0,70 км +34 / минус 47 м 20 мин.
Вкаменена гора – Горна махала (450 м) 2,20 км + 160 м 1 ч. 10 мин.
Горна махала – с. Татул (438 м) 1,10 км минус 12 м 20 мин.
Общо 7,30 км
2 ч. 50 мин.
Настаняване. Нощувка. 


2-ри ден: 
Отпътуване сутринта към близкото село Широко поле. Преход към крепостта Моняк по не много стръмен път. 
Крепостта е играла важна историческа роля поради стратегическото си местоположение. 
По време на последните кръстоносни походи твърдината има превратна съдба. 
Тук се провежда Баронският съвет, който избира Хенрих за император на Латинската империя. 
През ХІІІ и ХІV в. Моняк, както и цялата област Ахридос, е гранична територия между 
Второто българско царство и Византийската империя. 

Руините са внушителни, но най-удивителна е прекрасната гледка към язовир Студен кладенец 
и ширналите се простори. От крепостта се вижда и най-дългият въжен мост в България – 
260-метровият мост над язовир Студен кладенец, свързващ с. Лисиците със света. 

По моста се преминава пеша към тайнствените силуети на скалите Чит кая. 
Там природните сили са изваяли в различната по плътност скала причудливи форми и скални образувания. 
Мистерията се допълва от десетките изсечени от древните хора трапецовидни ниши. 

Преходът за деня е със следните параметри: 

Преход – ден 2 Разстояние Денивелация Продължителност
с. Широко поле (240 м) – крeпост Моняк (586 м) 2,80 км + 346 м 1 ч. 20 мин.
крепост Моняк – с. Широко поле (240 м) 2,80 км минус 346 м 1 час
с. Широко поле (240 м) – Въжен мост (220 м) 2,70 км минус 20 м 50 мин.
Въжен мост – Чит кая (330 м) 2,20 км + 110 м 50 мин.
Чит кая – с. Широко поле (240 м ) 5,00 км минус 90 м 1 ч. 30 мин.
Общо 15,50 км
5 ч. 30 мин.

Отпътуване за София. Завръщане в Пловдив – около 19.30 ч., в София на Централна ЖП гара около 21.30 ч.